Want create site? Find Free WordPress Themes and plugins.
  • Днес всички сме запознати с мансардата. Но откъде идва този стил и кой дава името му?

КОЙ ДАДЕ ИМЕТО НА МАНСАРДАТА, ИЛИ КАК ФРАНСОА МАНСАР ВЛЕЗЕ В СВЕТОВНАТА АРХИТЕКТУРА

Днес всички сме запознати с мансардата – скатният покрив с прозорци, който създава допълнителен етаж от обитаемото пространство. Но откъде идва този стил и кой дава името му?

Най-старото документирано използване на мансардния стил датира от 16-и век в Италия, Англия и Франция. Във Франция крал Франсоа I, ентусиазиран радетел на изкуството по времето на Ренесанса, възстановява Château du Louvre (Лувъра), превръщайки го от средновековна крепост в сграда с ренесансово великолепие. Той поверява проекта на архитекта Пиер Леско, който използва за първи път мансардния стил, преобразявайки старото шато във вида, в който днес познаваме Лувъра.

франсоа мансард

Така стилът на мансардите започва да печели популярност във Франция, но все още не носи това име. Това се случва през 17-и век, когато бароковият архитект Франсоа Мансар (на френски: François Mansart) започва да създава луксозни къщи, резиденции и замъци (Château de Balleroy, Château de Blois и Château de Maisons) със стръмни покриви. Стилът става модерен толкова бързо, че името на архитекта става нарицателно за този стил.

Кой е Мансар

франсоа мансар, мансарда, таван, архитект

Франсоа Мансар е роден в Париж на 13 януари 1598 г. Семейството му се занимава с различни строителни занаяти. Когато Мансар е на 12 години, почива баща му Абсалон, който по това време е дърводелец на царя. Така Франсоа бива обучен от своя зет Жермен Гаутие, архитект, скулптор и племенник на Жермен Пилон – един от най-известните скулптори на френския Ренесанс, и от чичо си Марсел Льо Рой, майстор зидар и строител.

По-късно Мансар става чирак при Саломон дьо Брос, известен архитект от времето на управлението на Хенри IV и регентството на Мария де Медичи, майка на Луи XIII. Мансар е силно повлиян от стила на Саломон дьо Брос.

Така, на 25-годишна възраст Мансар е вече известен архитект с редица поръчки, най-вече от богатите офицери на короната. Замъците на Берни (1623) и Балерой (1626 г.) са едни от ранните творби на архитекта.

Арогантен и упорит, през последното десетилетие от живота си Франсоа Мансар не желае да се преклони пред капризите на бъдещите си клиенти. Това му носи почти пълно забвение до смъртта му на 3 септември 1666 г. в Париж. Единствената му утеха остава осъзнатият факт, че е спомогнал за установяването на чистия класицизъм във Франция.

Как името му влиза в световната архитектура

Франсоа Мансар проектира много градски къщи в Париж, сред които най-забележителни са хотелът де ла Врилиер (1635) и хотелът Le Jars (1648), а най-известната му вътрешна структура е замъкът на Мейсън (сега наричан Майсън-Лафит, 1642-1646), построен за Ренеде Лонгюил. На практика повечето от завършените сгради на Мансар са в областта на жилищната архитектура и са строени най-вече за новата класа на амбициозни финансисти и кралски офицери. Сред тях освен хотелът Le Jars и замъкът на Мейсън са крепостта Балерой (Нормандия, от 1631 г.); Берни (Вал-де-Марне, 1623-1627), хотел Guénégaud du Plessis (разширен от 1648 до 1660 г.), хотел Guénégaud-des- Брос (1651-1653) и др. Неговите сгради се отличават със своя финес, елегантност и хармония. Най-пълната му оцеляла творба е замъкът на Мейсън.

Франсоа Мансар доста често и добре е използвал мансардния покрив в своите архитектурни творби, затова той е станал широко разпространен в неговото време. И заради този именно факт, въпреки че не той е измислил мансардата, тя носи неговото име.

Стилът „Мансарда“ през годините

Сградният стил на Мансар според специалистите, е „изключително френски в своята елегантност, чистота и самоуверено укротяване на пространството.“ Личният му стил, твърдят те, го подвежда към деликатни (меко казано) бизнес отношения с клиентите му, което намалява чусватвително техния брой в по-късните творчески години на архитекта. Но за сметка на това, наследството му се оказва повсеместно разпространено.

Късмет за поколенията е, че мансардният покрив всъщност не потъва в „таванските помещения“ на Франция. Голямото съживление на този архитектурен стил идва няколко века по-късно във високите викториански стилове през 50-те до 80-те години на 19-и век, и особено в САЩ. Мансардата е една от главните черти на стила на Втората империя, както е известна Франция в периода на управлението на Наполеон III, когато има засилено строителство с привкус на показност и суетност. Интересен е фактът, че мансардният стил получава дори по-голямо разпространение извън Франция през този период.

Франсоа мансар, френски архитект, мансарда

Всъщност, ако се върнем на Франция, емблемата на стила на Втората империя е характерният мансарден покрив. Отправната точка на двустепенния покрив на Франсоа Мансар е била да се „натъпче“ цял един етаж от жилищна площ над корнизната линия на сградата, без да увеличава броят етажи в структурата на самата сграда. Навремето това е бил силно привлекателен откъм икономическа гледна точка подход и един вид архитектурно великолепие, особено за град като Париж, където надстояването на допълнителни етажи на сградите е било ограничено и се е облагало със сериозни данъци и такси.

Горната част на мансардния покрив е била обикновено широка и плоска, за да се увеличи обемът на пространството под него – ако обърнете внимание, горната повърхност на покрива се е разпростирала почти до краищата на сградата. Долната част на мансардния покрив пък най-често е била изпъкнала (извита навън, най-често формата на буквата S или на звънец), вдлъбната (извита навътре) или силно скосена. В някои случаи мансардният покрив е дори с височина два етажа. Но каквато и да е точната му форма, той винаги е „окичен“ с много прозорци, които осветяват вътрешното пространство.

По време на Втората империя мансардните покриви се срещат толкова често, че самият стил често се нарича „мансарден стил“.

И макар твърдението, че всяка къща от Втората империя има поне един мансарден покрив (а някои имат много), да е вярно, далече не е истина това, че наличието на мансарден покрив винаги означава къща от Втората империя. Мансардният стил остава често използван подход и в работите на бъдещите поколения архитекти, а днес той е символ на разчупеното и освобождаващо духа жилищно пространство. Домът, в който сме свободни и щастливи. „В една мансарда точно под звездите…“, както пеят Тангра в своята вечна песен „Богатство“.

мансарда, мансарден апартамент, дом на последния етаж

Снимки: Wikipedia и личен архив

Искате да превърнете тавана си в удобна дневна стая?

ИЛИ

Вижте и останалите съвети за Вашата мансарда

ИЗОЛАЦИЯ

Изолация-покриви

ПРОЗОРЦИ

ОБЛИЦОВКИ

ПОКРИВИ

ремонт на покриви
Did you find apk for android? You can find new Free Android Games and apps.
© Copyright - Моята мансарда 2015
escort bursa escort ankara escort adana escort sakarya